Суверенитетът и обединението на държавите
Докладвано във Философско-обществения клон на Българската академия на науките и изкуствата на 17.III.1941 г.*
проф. д-р Стефан Киров**
Анотация: „В статията проф. Стефан Киров разглежда въпросите за понятието за суверенитет на държавата, като отрича тезата за негов абсолютистки характер. Авторът приема, че суверенитетът, схванат абсолютически, не почива на правото, а на физическата сила. Що е суверенитет в смисъл юридически, може да се разбере само ако се отрече абсолютния характер на суверенитета и се приеме, че той е нещо нормирано, следователно ограничено. Единственият начин според автора международното право да стане истинско право е то да има санкция, а това е несъвместимо с идеята за абсолютния суверенитет на държавите. Налага се създаването и уреждането на световна федерация на държавите, която да налага спазването на международното право.“
Ключови думи: държава, суверенитет, международно право, физическа сила, ограничения на суверенитета, абсолютизъм, федерация, санкция
Непреходните куриози на адвокатската професия през погледа на Алеко Константинов
В чест на 161 години от рождението на Алеко Константинов
Петър Топуров*
През 2024 г. се навършиха 161 години от рождението на Алеко Константинов – един от бележитите български писатели от края на XIX век. Макар и по-популярен с литературните си произведения, по образование и професия Алеко е юрист. Той завършва право в Новорусийския университет в Одеса през 1885 г., като в периода 1885–1892 г. работи като съдия и прокурор, докато не е освободен от длъжност по политически причини (1). В резултат на това стечение на обстоятелствата, както самият той споделя: „Сега, ща не ща, трябва да си вадя хляба с адвокатство. Съзнавам всичката трудност на началото в тази професия, но какво ще се прави, трябва и да желая, ако ми бъде сполучлив новият път, да се емансипирам веднаж завинаги от тази мъртва служба“(2). И макар и да прави този избор, не след дълго продължава да се пита: „… птичка певчая адвокатин става ли?“(3). Всъщност именно присъщата на адвокатската професия свобода дава възможност на Алеко да отдели повече време на литературните си занимания (4). Освен дара на свободата, адвокатстването го поставя в добре познати на съвремието и сякаш непреходни нелепости на битието на адвоката. Доколкото става въпрос за лична кореспонденция, в тях ние срещаме човешкото лице на писателя, оцветено със своите надежди, съжаления и разочарования, но и с ярки проявления на неговата сангвинична природа. Това може да доловим в отговора на Алеко на покана да направи справка по дело във Видин, на което той отговаря: „По ми е лесно да се кача на минарето на Бююк джамия и да извикам кукуриго, отколкото да мина през гнусната адвокатска чаршия, за да ида в Окр. съд за справка“ (5).
В следващите кратки редове ще бъдат представени отделни интересни откъси от епистоларното наследство на Алеко (6), от които можем да очертаем някои баснословни черти от куриозите на адвокатския живот, повечето от които познати и в наше време.
* Доктор по право. Асистент в Института за държавата и правото при Българската академия на науките. Хоноруван преподавател в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Адвокат от Софийска адвокатска колегия.
(1) Първото му освобождаване е от длъжността на помощник прокурор, тъй като отказва да се съобрази с дадените му от Захари Стоянов „указания“ върху визитна картичка да се постарае за строгото осъждане редактора на в. „Народни права“.
(2) Писмо от Алеко до Найчо Цанов от 20.03.1892 г. Цит по: Доковска, Д. (Съст.). Алеко Константинов като адвокат. С., Висш адвокатски съвет, 2012, с. 141.
(3) В превод „Пееща птичка адвокатин става ли?“. Из писмо от Алеко до Стоян Бешков от 13.11.1893 г. – Доковска, Д. (Съст.). Алеко Константинов…, с. 145.
(4) Тодоров, И. Алеко Константинов – жизнен път и творчески път (Послеслов). – В: Тодоров, И. и Тихов, Т. (Съст.). Алеко Константинов. Съчинения. Том втори. С., Български писател, 1989, с. 290
(5) Писмо от Алеко до Найчо Цанов от 27.02.1896 г. Цит. по: Тодоров, И. и Тихов, Т. (Съст.). Алеко Константинов…, Цит. съч., с. 194.
(6) Повече за епистоларната култура през Българското възраждане вж. Дамянова, Р. Писмата в културата на Българското възраждане. Шумен, „Глаукс“, 1995. Интересно е, че в епистоларното наследство на възрожденските автори за първи път се проявяват някои литературни жанрове, които впоследствие добиват популярност и в достъпната до широкия читателски кръг литература. Така например в кореспонденцията на Найден Геров се съдържат елементи на пътеписно творчество, което е близко до впоследствие създадената и добила популярност пътеписна проза на Алеко Константинов. Така Спасова, А. Писмата (1846) на Найден Геров и следосвобожденската пътеписна традиция. – В: Писането за себе си и неговите жанрове. С., ИЦ „Боян Пенев“, 2021, с. 102.
