Ekaterina Baksanova
Върховните административни съдилища: функции и ...

Семинар на Федералния административен съд на Германия и на Асоциацията на държавните съвети и върховните административни съдилища на Европейския съюз

Берлин, 13 май 2019 г.

Обобщителен доклад

от Alban Vasco Barrón и Carsten Günther,

Федерален административен съд, Германия*

* Преводът е на Силвия Стойкова, студентка в Юридическия факултет на Софийския университет, и на д-р Васил Петров, съдия в Софийския районен съд. Редакцията на превода е на д-р Васил Петров.

ИСТОРИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА МАГНА ХАРТА

През 2015 г. бяха отбелязани 800 години от приемането на Великата харта на свободите (Магна Харта) – първият документ, установяващ принципа на върховенство на правото. По този повод на 23 октомври 2015 г.в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ професор Дейвид Карпентър, експерт по средновековна история в лондонския Кингс Колидж, изнесе публична лекция. [1]

Представяме най-важните моменти от лекцията на проф. Карпентър в превод на български език.. 

Пълен аудио-запис на събитието на английски език е достъпен  тук. 

[1]Съорганизатори на събитието бяха Посолството на Великобритания у нас, Институт Отворено общество – София и Фондация „Америка за България”. 

ЦЕНАТА НА НЕВЕДЕНИЕТО: КОНСТИТУЦИОННИЯТ РАЗМЕР НА ТАКСИТЕ ЗА ДОСТЪП ДО ЕЛЕКТРОННИТЕ ПУБЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ НА СЪДИЛИЩАТА[1]

Анотация: Федералната съдебна власт в САЩ е създала система за Обществен достъп до електронни съдебни документи (PACER). Таксите за нейното използване обаче правят достъпа до документи практически недостъпни за много членове на обществото. Авторът на статията защитава позицията, че моделът „такса на страница“ ограничава конституционно защитените права. Обществото има интерес от безплатен електронен достъп до документите на федералните съдилища. Свободният електронен достъп до документите на федералните съдилища ще повиши разбирането на закона от обществото, наред с прозрачността и легитимността на съдилищата. Свободният достъп до електронни документи на съдилищата е конституционно необходим елемент от структурата на съвременната съдебна система.

Ключови думи: съдебни такси, електронно деловодство, достъп до електронни документи, прозрачност, САЩ, федерална съдебна система, Public Access to Court Electronic Records, PACER.

СЪД ЗА ПРЕРЕКАНИЯ*

Анотация: „Съдебна институция, наречена Съд за пререкания, е съществувала у нас под това име в периода 1912 г.-1948 г. През 1996 г. с разделянето на единния Върховен съд на на две върховни съдилища – Върховен касационен и Върховен административен съд, веднага възниква необходимостта от създаване на съдебен орган, който да разрешава спорове за подсъдност между тези два най-висши съдебни органа. Създаденият от ЗСВ (1994) и съществуващ и понастоящем смесен петчленен състав от трима съдии от ВКС и двама съдии от ВАС отдавна заслужава вниманието на доктрината, която явно е забравила за стария Съд за пререкания. Налага се обсъждането на конституционосъобразността и целесъобразността от поверяването на разглеждането на спорове по същество на тези смесени съдебни състави, както и на институционализирането на Съд за пререкания днес.“

Ключови думи: Съд за пререкания, спор за подведомственост, спор за подсъдност, Върховен касационен съд, Върховен административен съд, положителен спор, отрицателен спор, конституциносъобразност, целесъобразност, трети върховен съд.

Въпроси на съдебната система в юриспруденцията на Конституционния съд*

Анотация: Статията представя подробно юриспруденцията на Конституционния съд по съществени въпроси за съдебната система. Авторът посочва и коментира решения, засягащи управлението, бюджета на съдебната власт и основните нейни структурни и функционални елементи. Интересен е прегледът на задължителните тълкувания на КС, чрез които се постига „съжителство“ между  структурите на съдебната власт отпреди 1989 г. и новите конституционни изисквания. Разглежда се спорният въпрос за обвързващото съдебно тълкуване в контекста на ограничаване на индивидуалната независимост на съдията. Проф. Неновски обръща специално внимание и на принципа на независимост на съдебната власт, както и на практиката на съдилищата по прилагане на чл. 150 от Конституцията от 1991 г.

Ключови думи:  Конституционен съд, Върховен административен съд, Върховен касационен съд, съдебна власт, съдебна система, Висш съдебен съвет, магистрати, бюджет, противоконституционност, Ж. Сталев,  юриспруденция, указ, закон, преходен период, управление на съдебната власт, бюджет на съдебната власт

Четвъртата влacт (учението за висшите правителствени актове)

Встъпителна лекция

Бончо М. Бончев,
редовен доцент

Анотация: „Институтът на висшите правителствени актове под това наименование е познат на българското административно право в периода 1912-1948 г., в който период е уреден и законодателно. Намерил своя произход във френското административно право, той е възприет и у нас и на него внимание е обърнала и административнопроцесуалната наука. Във встъпителната си лекция като хабилитиран преподавател по право в Юридическия факултет на Софийския държавен университет доц. Бончо Бончев анализира произхода, значението и обхвата на действие на този административноправен институт. В размирното време на Втората световна война доц. Бончев има смелостта да се противопостави на често срещаната практика за изключване на цели категории административни актове от съдебен контрол от страна на административния съд под предлог на защита на националната сигурност и под предлог на съществуването на някаква „четвърта власт“, която дава право на правителството за управлява contra legem или praeter legem. Каквато и форма на държавно управление да има в една държава, според доц. Бончев тя трябва да стои под господството на формалния закон, независимо от това кой ще го постановява, като изпълнението на този закон се контролира от административно правосъдие. Във формалния закон се крие основният елемент за едно здраво общежитие – това е правото, като предварително дадена и общоважима норма. Една система на управление с неподсъдни подзаконови актове крие според доц. Бончев в себе си опасния бацил за разколебаването на вярата в правото, а заедно с това и за разлагане на самото общежитие.“

Ключови думи: висшите правителствени актове, административно право, френско право, политически актове, четвърта власт, административни актове, изключения от съдебен контрол, неподсъдност, административно правосъдие, формален закон, бланкетни законови норми.

Граници на дисциплинарното наказване на съдиите за нeспазване на процесуалните срокове

Анотация: Воденето на дисциплинарни производства срещу съдии за системно неспазване на процесуалните срокове най-често разкрива проблеми в организацията и администрирането на съдилищата и съдебната система в цялост. Проверките и инспекциите, провеждани от председателите на съдилищата и ИВСС, са проявление на т.нар. „командно-контролна система” и култура, които имат своята продължителна история в България.

Подборът и оценката за работата на съдията в България не включва специфични проверки (с уважение към личността и достойнството на човека) за психическа и нравствена устойчивост и подходящи обучения за подобряване на уменията за общуване, работа в екип и устойчивост при работа под натиск и напрежение.

Проверките на ИВСС не спомагат за идентифициране на проблеми в организация на съдилищата, а се свеждат до грубо аритметическо изчисляване на срокове, без изобщо да се отчита сложността и естеството на съдийската работа, включваща като иманентна характеристика необходимостта от непрекъснато професионално усъвършенстване .

Образуваните дисциплинарни производства срещу съдии за системно неспазване на процесуалните срокове не се разглеждат и решават на основата на утвърдени обективни критерии, което обуславя противоречивата и непоследователна дисциплинарна дейност на ВСС.

Действащите Правила за оценка на натовареността на съдията позволяват да се опредили във всеки случай границата на разумната  натовареност и оттам да се даде обоснован и обективен отговор дали съдията е бил в обективна невъзможност да разглежда и решава разпределените му дела в разумни срокове.

В българските съдилища не съществуват механизми за подкрепа и помощ на съдията, който поради социални или медицински причини има затруднения в работата си. Българските съдии трябва да бъдат активните участници в процеса на създаване на атмосфера на доверие и солидарност в съдилищата, а всички граждани и държавни органи – да развиват културата на независимост и уважение/доверие в правосъдието. Това изисква усилия и продължителна работа, но е единственият възможен начин за постигане на ефективно и авторитетно правосъдие, което служи за решаване на човешки и обществени проблеми.

Дисциплинарните производства срещу съдии трябва да бъдат изключение, защото те не решават проблемите на правосъдието, а само превръщат съдията в мишена на постоянен страх и заплахи за съдбата му, а оттам водят до невъзможност той пълноценно да изпълнява ролята си на независим и безпристрастен регулатор на социалната хармония.

Ключови думи: Дисциплинарна отговорност на съдиите, натовареност, статус на съдията, Висш съдебен съвет, Върховен административен съд, Инспекторат към ВСС, обективни критерии за дицсциплинарно наказване, несменяемост, атестиране.

Защо при селективното касационно обжалване решенията на Върховния касационен съд са задължителна съдебна практика в частта, с която се тълкува законът

Константин Кунчев, съдия в Софийския районен съд

Защо при селективното касационно обжалване решенията на Върховния касационен съд са задължителна съдебна практика pdf

 

Увод:
Целта на настоящото изложение е да засили интереса на доктрината към работата на ВКС и да провокира по-дълбочинен и системен анализ, който да открои силните и слабите страни при постановяване на съдебните актове по уеднаквяване на съдебната практика и способността на съдебната власт чрез ВКС да постигне точното и еднакво прилагане на закона, което означава – и да изпълни конституционната си роля за утвърждаване на правовата държава.   

 Предвидимостта, последователността и вътрешната обоснованост са най- съществените изисквания към съдебната практика. Удовлетворяването им в голяма степен определя качеството и ефективността на съдебната власт в рамките на конституционния модел на разделението на властите. Съдебният акт, от една страна, има властова природа, а от друга – регулативна, като често срещана заблуда е, че ефектът му засяга само страните по конкретния спор. Напротив – силата на съдебния акт, наред с основната му задача, има и друга, която е не по-малко полезна – да моделира правното познание, а оттам правното съзнание на участниците в гражданския оборот. Регулиращото действие на убедителната сила на мотивите е  крайната цел на всеки съдебен акт на Върховен съд.

Правовата демократична държава е мислима само след изграждането на функциониращ, независим, компетентен и достоен съд, който да изгражда правното мислене и правното знание, като по този начин определя правното поведение на всички участници в държавата, както и на самата нея. Този модел е мислим и възможен днес само чрез радикалното обръщане на фундаменталната представа за мисията, функцията и мястото на съдията и съдебния акт в рамките на конституционния модел на разделение на властите. Това манталитетно “преобръщане”, което има революционен заряд за промяна, трябва да започне, на първо място, в умовете на хората, които търпят ограничения и трудности пред себе си и своята работа. Безкрайната бумащина и несъществените административни задължения заливат съдията и му пречат да израсне като личност и юрист. От първостепенно значение е на съдията да се даде време, за да поеме свободно дъх, да проучи правните въпроси по делата си в дълбочина и обемна перспектива, да формира правна политика на възгледите си и да я обоснове убедително. Всичко това е жизнено необходимо, за да върне достойнството на съдията и да го превърне във фокус на промяната, защото именно личностният интегритет, професионалното задълбочаване и усъвършенстване и волята ще му осигурят възможност и сили да твори правото.  За да е успешно това обществено мероприятие, е необходимо то да получи подкрепа от членовете на обществото, от всички онези, които получават ежедневно подкрепа в живота си от съдебната власт. Убеден съм от ежедневната си работа по делата, че хората, които биха оказали нужната обществена подкрепа, са чувствително мнозинство.

Затова разговорът за качествено нов модел на изисквания и оценка на съдебната практика тепърва започва. С тези няколко свои уводни думи бих искал да започне дългото пътуване към смисления разговора за съдебната власт и мястото на съдията в нея.

Ключови думи: Касационно обжалване, задължителна сила, разделение на властите, конституционен модел, юриспруденция, константна съдебна практика, предвидимост, сигурност, последователност, правно съзнание, регулиращо действие, очевидна неправилност, право на европейския съюз, пряко действие на конституцията, източник на право, уеднаквена съдебна практика, правна политика, правни принципи.

Решение на Федералния конституционен съд на Германия по делото „Lüth“

Анотация: Представяме Ви решението на Федералния конституционен съд (ФКС) на Германия по делото Лют (1957 г.) в превод на младши съдия Андрей Георгиев (СГС).

Делото, по което е постановено това решение, покрива всички дефиниции на понятието „landmark case“ – фактите са от съществено значение за функционирането на обществото, случаят е добил широка популярност в медиите, а решението на ФКС засяга основополагащи проблеми на конституционно устройство и свободата на словото.

През 1950 г. Ерих Лют, председател на Сената на провинция Хамбург, при откриване на филмов фестивал, призовава събралото се множество да бойкотира новия филм на режисьора Файт Харлан, публично определян като „нацистки режисьор № 1“ и съавтор на филма „Jud Süß“ (1940 г.) – най-популярното  антисемитско произведение от периода на Третия райх, част от пропагандната  кампания, създала психологическите условия за започване на Холокоста. Адвокатите на работодателите на Харлан твърдят, че поведението на Лют е противоправно и успяват на две инстанции да осъдят председателя на Сената да преустанови призивите си към бойкот на филмите на Харлан.

С решението си Конституционният съд „обръща резултата“ в съдебната битка, като постановява, че призивите към бойкот на определени личности, произведения и практики са част от защитения обхват на свободата на словото.

В аргументацията си ФКС отговоря на множество въпроси, които не са били поставяни в германското право дотогава. На първо място отговаря на въпроса дали основните права, гарантирани от Основния закон на Федерална република Германия като обективно право, което обвързва публичната власт, могат да се прилагат и спрямо гражданите в частноправните им отношения. Така се достига до дефиниране на ролята на конституционните съдилища при контрола на рашенията на общите съдилища и на границите на този контрол. В тази част мотивите на решението могат да бъдат много полезни за националната ни дискусия за въвеждането на индивидуалната конституционна жалба. ФКС обобщава, че смисълът на института на конституционната жалба е в това, че всички актове на законодателната, изпълнителната и съдебната власт подлежат на проверка за „съвместимост с основните права“(§ 90 от Закона за федералния конституционен съд). 

Изводите за т.нар. „опосредствено действие“ на основните права имат важно значение за правната аргументация на съдебните актове и за начина, по който гражданските съдилища трябва да прилагат конституционните норми. Предлаганият модел на мотивиране е напълно приложим и при действието на настоящите български закони, като в случая специално се акцентира върху тълкуването на понятието „добри нрави“ и неговата конституционна натовареност. 

Развити са подробни съображения за обхвата на конституционната защита на словото, за разликата между защитимите твърдения за факти и напълно защитените оценъчни съждения. Обсъдена е опасността, която възниква при поставянето на неоправдани изисквания пред упражняването на основното право на изразяване, защото ценността му за свободната демокрация е именно в това, че позволява провеждане на обществена дискусия с откровено съдържание и по теми от всеобщо значение. “Когато става дума за изграждането на обществено мнение по важен за общото благо въпрос, частните и особено икономическите интереси на отделните лица трябва поначало да отстъпят. Тези интереси обаче не са оставени без защита, защото ценността на основното право се изразява и в това, че всеки може да го упражни. Който се чувства засегнат от публичното изказване на някого другиго, може да отвърне, и то отново пред обществото. Тъкмо в противоборството на представените с еднаква степен на свобода убеждения се заражда общественото мнение, отделните адресати – членове на обществото, си изграждат своя собствена гледна точка.” Съдът обсъжда пример, наведен от жалбоподателя, че е позволено да се възразява срещу употребата на определени стоки или определени форми на организация на търговията, въпреки че при успешно отстояване на подобно мнение икономически предприятия могат да бъдат провалени, да се загубят работни места и т.н., като приема, че “подобни изказвания не могат да бъдат забранени по съдебен ред само поради тези възможни последици – засегнатите обаче са свободни да поемат защитата си чрез представяне на своето убеждение по въпроса.”

В решението се обсъждат и възможностите за коментиране на съдебни актове, които потенциално могат да засегнат репутацията или икономическата позиция на лице, срещу което са били отправени словесни нападки. Коментира се съдържанието на допустимия обем на критика срещу частни и обществени лица, както и срещу хора на изкуството. Обхватът на всички засегнати въпроси и задълбочената аргументация превръщат решението и в един от значимите съдебни актове в областта на медийното право и свободата на словото в стопанската сфера.

Ключови думи: основни права, свобода на изразяване, нарушение на добрите нрави, обществено мнение, свобода на убеждение, гражданскоправни предписания, съвместимост с основните права, конституционна жалба

За особеностите на онези разпореждания на българския законодател, които овластяват съда да възбранява упражняването на професията на лица, осъдени за престъпления в свръзка с професията им*

проф. д-р Никола Г. Жабински

Анотация: Статията разглежда различните аспекти на наказанието, представляващо забрана за упражняване на професия от лица, които са допуснали нарушения при упражняването й. Изчерпателно са посочени случаите в общия наказателен закон и многобройните специални закони, в които това наказание се прeдвижда. Обсъждат се въпросите за необходимите условия за налагането на забраната: да е извършено умишлено или небрежно (непредпазливо) деяние, с което да се нарушават изискванията за изпълнение на съответната служба.

            Авторът анализира особеностите на специфичното наказание от гледна точка на наказателноправната наука: продължителност на възбраната – за определен срок или безсрочно; задължителна или факултативна. Интерес представлява посочената особеност на разглежданото наказание като последна мярка срещу извършителя, която преди това се предшества от по-леки наказания. В това отношение от значение е грижата за интереса на държавата, но и на личността, като съставна част на държавата. Разглеждат се процедурите, по които се налага възбраната и компетентните за това органи, както и дали същата следва да се определи само като наказание или и като осигурителна мярка.

            Ключови думи: забрана за упражняване на професия; наказателен закон; наказание; осигурителна мярка; углавен/наказателен съд

 

БИБЛИОТЕКА

Търсене

РУБРИКИ

АВТОРИ